СРЕЩА СЛЕД 1000 ГОДИНИ

- Целуна ли ме някога по кожата - свещено мека, абаносова в градината със южни плодове?

- Целунах те с най-дъхавия южен плод - отдавна, преди хиляди години.

- Ще ме целунеш ли сега отново, преминал векове, за да ме срещнеш, с  безброй задъхани целувки?.

Непрестанно те целувах, изпивах те с безброй задъхани целувки.

- Не знаех... Сега ме притисни със сила, събрала силата на всичките мъже от древността!

- Ще те притисна с нежна грубост, събрал в ръцете си пропуснатите хиляди прегръдки. Ще долепя и мъжките си устни - до тази твоя кожа - свещено мека, абаносова - непроменена от годините отминали. Със вкус смокинов, с плавно дишане сега забавено, едва-едва...

- Стопли ме, както стопляше ме ти в отминалото наше Време!

- С прегръдки и целувки ще те стопля, събрали древната ми сила. Ще стопля премръзналото тяло и ще задиша бурно съживилата се с кадифени фибри кожа, дочула шепота: ,,Обичам те”

Пронизал вековете шепот.

От твойте устни промълвен - по-мъжки от всякога!